Що е истина?

Това е въпросът, който Пилат задава на Исус по време на разпита в преторията и на който той няма отговор, макар че е един от малкото щастливци, които виждат Исус с очите си. Неспособността му да идентифицира Исус с истината води до решението за освобождаването на разбойника Варава и разпъването на Господ Исус. Защо Пилат не разпознава Исус като носител на истината? Евангелистът Марк казва, че го прави, защото иска „да угоди на множеството“. Няма да навлизам в подробности, но винаги, когато чета тази част от Библията, се питам: Само Исус ли разпъва Пилат всъщност?

Според библейския разказ Исус е разпънат и умира, а Пилат остава жив и управлява. Кой побеждава? За Варава се казва, че е бил участник в бунт и убийство, а за Исус – че е изцелявал и възкресявал. Варава остава жив и е свободен, Пилат остава жив и управлява, а Исус умира. Умира, но само за известно време. Защото на третия ден Той възкръсва, а след неизвестно време Пилат и Варнава умират и не възкръсват.

Малко преди Пилат да зададе този въпрос на Исус, Исус му казва: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас“ (Евангелието според Йоан 18:37). Пилат решава да не послуша гласа на Исус, а гласа на множеството. Неговият избор не е нито случаен, нито лесен. Той е резултат от решенията му до този момент и люшкането му между множеството и истината, драматично представено в библейския разказ като трикратно излизане навън при множеството и влизане вътре в преторията при Исус, и последно четвърто излизане за обявяване на присъдата, макар преди това три пъти да казва, че не намира в Него никаква вина. Лично аз смятам, че той разпъва не само Исус, а и истината в себе си и себе си – за истината и че това е присъда, която всеки от нас отсъжда чрез живота си. Ние или „пускаме на свобода разбойника“ и „убиваме праведника“ (даваме карт бланш на неправдата в себе си, вземайки решения против правдата за себе си и за другите), или признаваме господството на истината, харесвайки правдата повече от неправдата и вземайки решения в полза на нея, дори когато ни изглежда, че се ощетяваме.

Преди да вземе решението за разпъването на Исус, Пилат слуша и двата гласа ‒ този на Исус и този на множеството. След като го взима, той вече слуша само един глас ‒ на множеството (и своя собствен, който той присъединява към този на множеството).

През цялото това време сред тълпата се намира една трета група от хора, които не викат с останалите: „Разпъни го!“ Това са учениците на Исус, които са се разбягали от страх, но са там и гледат. Някои са по-близо (като три пъти отреклия се от Него Петър, който след това плаче горчиво от разкаяние), други ‒ по-далеч, но са там и не викат. Те са тези, на които Господ Исус се явява след Своето възкресение и продължава да им говори. Те са тези, които не престават да чуват и да слушат не само своя, но и Неговия глас, и да го слушат все по-ясно и все по-жадно. Слушайки го, те „хранят“ ума си с истина, която действа очистващо, укрепващо и освобождаващо: очистващо от лъжата, укрепващо като храната и освобождаващо от злината.

Що е истина?

Истината е вярно оценяване на ситуацията, в която се намираме.

За Пилат истината е, че Исус няма никаква вина и че трябва да бъде освободен; че Варава е извършител на престъпления и че трябва да бъде осъден; че той самият е безсилен да защити собствената си преценка и че мястото му не е там, на съдийския престол; и че ролите трябва да се разменят: Исус трябва да седне на престола, а той ‒ да заеме Неговото място. Ако Пилат беше отсъдил вярно и беше стигнал в разсъжденията си дотук, щеше да му остане само една последна и спасителна крачка: Да помоли Исус за милост и помощ. Ако той беше направил това, не само неговата собствена съдба тогава, но и съдбата на цялото човечество сега (включително и нашата) щеше да бъде различна.