Справедливостта се базира на принципа на причинно-следствената връзка и закономерността и говори за ред, стабилност, честност и равновесие. „Не се лъжете! Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Посланието до галатяните 6 глава, 7 стих). Действието на този принцип се вижда не само в естествения свят, но и в духовния: посяването на пшеничено зърно води до порастването на пшеничени зърна; вършенето на добри дела води до формирането на добър човек. Непосяването на зърно не довежда до раждането на нови зърна; вършенето на зли дела води до формирането на зъл човек. Божията справедливост води до различност на съдбата на добрия и злия човек още сега и това се доказва от фактите в света.

Наличието на несправедливост, освен че е резултат от неправилната употреба на зададените от Създателя качества, служи и като средство за връщане към справедливостта и предупреждение за болезнеността на състоянието на функциониращия несправедливо и в несправедливост, независимо от начина, по който функционира — като онеправдаващ или като неоправдан, или и като двете. Несправедливостта нарушава хармоничността и води до дисфункционалност и следователно — до повреденост, а нито едно повредено състояние не е по-добро от неповреденото.

„Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне“ (Посланието до евреите 6 глава, 7 и 8 стих).

Бог е живот! Той не допуска съюз със смъртта
нито за Себе Си, нито за никое от Неговите същества.
Съюзът със смъртта е само временен: за непозналите я в същността:
да могат да решат и да избират пътеката, в която да вървят.
Родените по Божията воля познават съвършената съдба,
но могат да сгрешат и да допуснат противни Нему мисли и дела.
Противното на вярното е грешно и води до безредие и смут
и правещото го изпитва все по-растяща и по-бърза смърт.
Но ако то не се е зародило, а е било привнесено отвън,
пострадалият може да направи свой личен избор за безгрешен път.
Ако отсъжда вярно и правдиво, ще казва, че доброто е добро
и ще въвежда ред и хармоничност чрез отклоняване от зло.
Ако отсъжда грешно и невярно, ще изкривява правата съдба
и ще съдейства на смъртта да действа чрез съпротива и борба.
Бог верен е и няма да допусне съюз с неверен, водещ до разпад,
и ще запази всичко, що е вярно, довеждайки го в Своя свят палат.
А грешното ще съди чрез отделяне на място, изолирано за зло,
където ще царува и ще властва, без никой да му пречи чрез добро.
Така ще бъде вярно отразена свободната ни воля и съдба
на злото и доброто, преживени на носещата ги Земя:
избралите доброто Той ще вземе да ходят вярно в пътя на реда;
харесалите злото ще остави да се кривят на воля в пътя на смъртта.

Лил
20/12/2017

Това е въпросът, който Пилат задава на Исус по време на разпита в преторията и на който той няма отговор, макар че е един от малкото щастливци, които виждат Исус с очите си. Неспособността му да идентифицира Исус с истината води до решението за освобождаването на разбойника Варава и разпъването на Господ Исус. Защо Пилат не разпознава Исус като носител на истината? Евангелистът Марк казва, че го прави, защото иска „да угоди на множеството“. Continue reading →