Как

Как е станало това, че на кръста Той умря и плати за мен цената за живота при Отца?
Няма как да разбера пълнотата и скръбта, нито болката безкрайна, нито тежката вина
за това, че съм избрала да послушам змийски глас и плода съм пожелала, забранен ми с указ свят.

Бог направил бил човека с вечна слава и душа да живее в свят населен с други вечни същества.

Нямало е смърт и болка, нито хаос, нито глад; имало е подреденост и възможности безчет.
Бог насадил бил градина с плодни семена и път да пораснат и принасят сладост с аромат и вкус.
Той поставил там човека ‒ голо семе ‒ с цел добра: да живее и приеме драговолно благостта:
Да се труди и множи и света да усвои по модела на Твореца дал живота и живеца
или Бога да остави и дизайна да оспори, като сам се възвиси и за цар се прогласи.
Бог направил две дървета с плод, променящ вечността, и показал на човека път далече от смъртта.
Ако искал да живее вечно в Божата земя, трябвало да не отхвърля мъдростта на светостта.
Ако искал да царува сам, без своя свят Баща, трябвало греха да глътне и да замърси душа.
Той избрал да съгреши и реда да наруши, и Баща му го оставил свой живот да си гради.

Аз градих го и разбрах, че не мога без Баща и че святата забрана ме предпазва от смъртта;
че грехът на вид изглежда сладък, мъдър, даващ мощ, но когато го извършиш, си като продупчен грош.
Губиш радост, губиш сила, губиш мир и свобода и започваш да приемаш образ сходен на змия.
Думите ти са бодливи, мислите ти те гнетят и животът ти е черен и светът ‒ безкрайно тъп.
И това би продължило ‒ път безславен ‒ все така и без земната обвивка в ада вечен след това,
ако Бог не бе направил път обратен в светостта и не бе ни разтоварил от вината и греха.

Той небето е оставил, за да стане като нас, и в греха се е облякъл, за да понесе гнева.
Богът свят се е разцепил ‒ болка страшна, ад безкрай ‒ и платил е за онези, чийто вик е: „Боже, дай!
Дай ръката Си, спаси ме, избави ме от греха и вината ми прости ми, че желаех да съм сам.
Сам обърквам се, не мога да запазя правота и препъвам се, и падам, и превръщам се в змия.
Ти със Себе Си свържи ме, да съм с правда зареден, и шедьовър направи ме уникален като Теб!“