Мислех, че си сладък… Пробвах те… Оказа се, че си горчив…
Ти ми се усмихна и подмаза, за да пробвам пак, и беше още по-стипчив.

Дрехите ти бяха ярки и блестящи, пръстите ти – пълни със злато,
устните ти ваеха целувки страстни, думите ти капеха като масло…

Но когато се опитах да те хвана и прегърна, ти изплъзна се от мен като змия
и изчезна от очите ми мълниеносно бързо, профучавайки във въздуха като стрела.

Чаках и надявах се на милост, исках да ми върнеш любовта,
но сърцето ти остана безчувствено и диво и ръката ти заключи външната врата.

Плаках и измъчвах се горчиво, мислейки си, че не съм наред…
Страдах и ридах неутешимо и не вярвах, че ще видя ден…

Ти пресрещна ме отново дръзко, мамейки ме с влюбено лице
и отново ме отхвърли грубо, блъскайки ме с двете си ръце…

Паднах като мъртва на земята, без да имам сили да вървя,
и тогава се яви Зората, и обля ме истинската Светлина!

Тя изпълни ме с живот и сила и изправи ме отново на крака,
за да ходя здрава и щастлива и да нося радост на света.

Ти превърна се в машина сива с части от злато и от сребро,
и втвърди сърцето си – от плът и живо – правейки го каменно кълбо.

Аз се рея волна и свободна, носена от ангелски крила
и очаквам да пристигна скоро в свят, където Цар е любовта.

Лил
12/09/2023

„И скоро след това Иисус отиде в един град, наречен Наин, и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града. И Господ, като я видя, я съжали и ѝ каза: Не плачи. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани. И мъртвият се надигна и седна, и започна да говори. И Иисус го даде на майка му. И страх обзе всички и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ“ (Евангелието според Лука 7 глава, 11 – 16 стих).

Едно голямо множество от хора, предвождани от Бога на простора,

се среща с катафалка и мъртвец, и множество, изпращащо го с плач.

И Господ вижда Своето творение, вървящо към смъртта и към забвение

и се изпълва с милост и любов и му показва Свойта чудна мощ.

Творецът на света и красотата застава пред смъртта и грозотата

и слага край на бавния ѝ ход, завършващ с ров в пръстта за вечен дом.

Ръката Му се вдига и я спира, гласът Му съживява и окриля,

и мъртвият започва да говори и Бога свят да хвали и да слави.

И майката, сломена от скръбта, отново пее химн на радостта

и вярва, че животът продължава, щом Господ може пак да съживява.

Животът тържествува над смъртта; добрият Бог – над хорската злина,

и казва ни: „Дошъл съм за спасение – да ви събудя за добро и обновление.

Признайте само своята вина и се покайте за ината и греха,

и Аз ще Ви освободя от злото, и ще Ви направя войни на доброто.

Гласът Ми силен е да създаде света, Духът ми вдъхва мощ за вечността

и няма никой с него сътворен да може да убие свят и Мен.“

Създателят на цялото творение ще освободи човека от проклятие

и ще плати вината за греха, умирайки на кръста на гнева.

Но после ще възкръсне триумфално и ще се върне да царува славно,

превождащ ново живо мнозинство, съставено от свети същества.

А множеството гневно на врага ще прати в ада огнен на смъртта,

защото са отказали да спрат пред Бога свят, пресрещнал ги на път.

И няма никой, който да го няма в едно от двете множествата тогава –

едното съживено чрез Гласа, а другото умиращо в греха.

Лил

11/04/2022

 „Ето, идва с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха; и всички земни племена ще заридаят заради Него. Да, амин“ (Откровението на Исус Христос 1 глава, 7 стих).

„И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едните за вечен живот, а другите за позор и вечно презрение“ (Книгата на пророк Даниил 12 глава, 2 стих).

Господ се среща със смъртта и спира хода ѝ в света (PDF)

Искам да надникна в Твоя свят, в който всичко е потребно и желано,
и е лъч от свята светлина, имаща Божествено начало.

Искам да Те срещна наяве и да видя Божието Слово,
дало ми душа и дух с лице, за да бъда образ и светило.

Искам да позная любовта, истинска, дълбока и безкрайна,
и да стана другата страна, вземаща и даваща без мярка.

Искам да вървя сред чистота на земя, небе и на душата,
и да няма кал и чернота, цапащи и тровещи сърцата.

Искам да летя сред небеса, непознали бури и гърмежи,
в ято от небесни същества, движени от ангелски стремежи.

Искам да съм в част от вечността на сега и утре до безкрая,
и да не познавам мисълта, че ще спра да дишам и да зная.

Искам да си винаги до мен и да чувствам Твоята опора,
даваща ми сигурност и знак, че си мой и аз съм вечно Твоя.

Лил
25/01/2021

Ние можем да изчерпаме водите… Можем да подпалим и да изгорим горите…
Можем да напълним с парници небето… Можем да зарием в сметища морето…
Можем да развъдим болести и твари… Можем да изгнием в локви от поквара…
Можем да се крием, гоним и преследваме… Можем да се бием, тровим и изтребваме…
Можем да превърнем цялата земя в пясъчна пустиня, скрап и железа…

Но небето не е само този свят и нощта е звездна, а денят – огрят.
Слънцето не можем силом угасим, нито да прекъснем звездните лъчи.
Даже и да литнем с огнени крила, Слънцето ще сложи край на дързостта.
Слънцето е мощна, светеща звезда и е пещ отвътре, а отвън – заря.
Може да изгаря всяка земнота, но е пръв приятел на звезди в нощта.
Светлината в него символ е и знак, че един е Бог и в Него няма мрак.
Щом сме тъй безсилни да поставим край на лъчите звездни в слънчевия свят,
то и Бог ще може нас да озари и сърцата мъртви пак да съживи.
Нужно е обаче да сведем глави и да кажем: „Боже, грешни сме, прости!
Очисти със святост нашите сърца и ни дай да бъде жива светлина!
Дай ни да живеем, дай ни да творим, дай ни да сме ярко светещи звезди!
Ще садим градини, ще творим добро, ще изпълним с правда цялото кълбо!
А когато свършим земния си път, пренеси ни бързо в Твоя светъл свят,
за да светим вечно с Твойта светлина и да вършим само праведни дела.“

Лил
01/12/2020

Човекът е смаян: светът е в опасност и няма ни път, ни врата;
и всички усилия изглеждат напразни и близко е само смъртта.

Човекът уплашен е, замрял е животът и сякаш че има война,
и битката земна е, но мащабът – от Бога, и всеки – с еднаква съдба.

Еднакво заплашен е царят на трона, еднакво – слугата без власт,
и времето бързо завърта стрелките на нула минути за час.

Човекът се пита и чуди и мае, и с ужас посреща смъртта,
а трябва да вика, да моли и плаче за милост пред своя Баща.

Да вика, че иска и утре да бъде, да има живот и дела,
и хората пак да изпълват земята, и пак да играят деца.

Бог пълен е с милост и чака човека да вдигне към Него очи
и види, че има небе над земята и слънцето ярко блести.

Бог кани човека да литне при Него и стане такава звезда
и вечно да бъде свободен от злото и близо до своя Баща.

Той иска човекът да спре да се мъчи, да спре да греши и пълзи,
и види, че Той е готов да очисти сърцето му с живи лъчи.

Той Слънце е, раждащо в Него живота, и даващо сила и власт,
и няма погрешност, която да вика по-силно от Божия глас.

Бог може и знае какво да направи с човека, сгрешил своя път,
и грешния с правия Път да оправи, забивайки кръст в Свойта плът.

Греха със смъртта на Сина Си платил е, поемайки нашта вина,
и всеки, признал си греха, опростил е, създавайки чиста душа.

Така както първо човека родил е да иска да бъде добър,
така Той сега копнежа приел е за зов да спаси го от смърт.

Доброто у Бога с копнежа в човека са станали връзка една,
направила път за живота у Бога да стане живот за света.

Лил
29/03/2020

Бог в света роди се, в плът и кръв яви се,
на земята грешна Светлина изгря.
Светлината свети мрака да прогони
и направи път за храм на Светостта.

Мракът озлоби се, страшно разяри се,
Бебето потърси с меч да порази.
Но Детето свято Бог запази цяло
и Го скри от мрака да расте на дни.

Бебето порасна, Мъж голям израсна,
трудейки се здраво с двете Си ръце.
Хората целеше и слова редеше
за живота верен тук и на небе.

Знание и мъдрост, истина и святост
учеха на вярност хората в света.
Милост и прощение, благост и спасение
даваха утеха в скръбните сърца.

Своите по име канеше да дойдат
Негови да станат духом и в дела,
Светлината свята даром да раздават,
за да стане светла цялата Земя.

Мракът разгневи се, с ада съюзи се,
Божия Спасител върза за дърво,
мислейки, че може кръст чрез смърт да сложи
на живота вечен, станал зарево.

Бог на смърт издържа; Той е дух безкраен,
земните предели са за Него зрак.
Той е като птица, кацнала в полето,
за да грабне плячка, и да литне пак.

Греховете наши Той чрез смърт платил е,
ставайки виновен, без да има грях,
и сърцата наши с Духа Свят умил е,
за да бъдат чисти, живи и без страх.

Бог Сина Си верен мощно възкресил е,
връщайки Го в слава в Своето небе,
да царува вечно с хората спасени,
вярващи, че Господ станал е Дете.

Лил
15/10/2019

 

Зимата отмина; няма го студът;
няма ги виелиците, мразът и ледът.
Слънцето се смее, въздухът искри,
синевата грее, облакът лети.

Зимата бе дълга; времето замря;
нощите се сляха в мрак и тъмнина.
Слънцето разби я, мрака победи,
утрото захрани и деня роди.

Зимата е минало, спомен като сън,
всичко пак възражда се за живот навън.
И макар че тежка е, черна като смърт,
зимата забравя се в пролетния звън.

Лил
31/03/2018

 

О, Боже, копнея да съм част от свят на доброта
и щастие да властва на цялата земя;
да няма гръм и трясък, светкавици и сеч,
а всичко да се случва в хармония и ред.

О, Боже, копнея да живея сред сродни същества,
привличани от връзки на общностна съдба;
да няма бой и сблъсък, оръжия и меч,
а всеки да зачита съседния човек.

О, Боже, копнея да споделям нощта си и деня
с разбиращи ме хора в любов и топлина;
да няма вик и крясък, обиди и борба,
а всичко да показва, че Ти си наш Баща.

О, Боже, копнея да създавам творби и красота,
добавящи богатства и множещи света;
да няма свръх и липса, недостиг и боклук,
а в новото да свети безкрайния Ти лик.

О, Боже, копнея да се радвам на всичките дела,
извършени от Тебе, за Тебе и в света;
да няма смърт и болест, развала и провал,
а всичко да е здраво, работещо и с цел.

О, Боже, копнея да съм сигурна, че утре пак е ден
и пак ще бъда жива и близкия ми с мен,
че той ще ме обича, подкрепя и цени,
и в бъдеще ще ваем все по-добри съдби.

О, Боже, копнея да си вечно мой Господ и Баща
и в пътя да ме водиш с добрата Си ръка,
да бъда вечно твоя и Ти да бъдеш мой
и образа Ти светъл да правя все по-свой.

Лил
13/01/2018

Животът е чуден и чудно тече и времето дар е от Божи ръце.
Но има значение как си живял и как си използвал преблагия дар.
Дали си изследвал, дали си разбрал и скъпите истини дали си предал
или си заровил таланта в пръстта и гръб си обърнал на своя Баща.

Continue reading →