„Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите, провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си:
Докога, прости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието? Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си.
Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание, и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми, то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас, когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас.
Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА, не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби.
Но който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.“
Притчи 1 глава 20-33 стих