За да дадем пример с доказателствата за историчността на Библията, ще се позовем на илюстрацията, станала известна чрез покойния д-р Робърт Дик Уилсън, във връзка с историите на четиридесет и седемте царе от древността. Вероятно читателят знае, че историческите текстове на Стария завет съдържат имената на четиридесет и седем царе, различни от владетелите на Израел и Юда. Имената на тези чужди или езически царе са били известни по име на всеки читател на Стария завет в продължение на векове.

Странното е, че сравнително до неотдавна техните имена са отсъствали от светската история. Независимо от огромното им могъщество, всички те са били напълно забравени от следващите поколения и в продължение на около две хиляди и триста години имената им са останали неизвестни на изследователите на светските събития. Поради тази причина водещите учени сред тези „висши критици“ са причислявали тези четиридесет и седем монарха към света на митологията. Те са били определяни като част от „басните и фолклора на Стария завет“, които представителите на тази школа на заблудата са представяли погрешно като една от основните слабости на Писанието. Постепенно обаче тези оспорвани монарси са започнали да „възкръсват“ от мъртвите чрез едно „археологическо възкресение“. В някои случаи това е било надгробна могила, в други — плоча с хронологическо описание, граничен знак или голяма сграда, носеща надпис с името на монарха. Сега всичките тези четиридесет и седем, смятани за митични персонажи, са преминали от света на митологията към официалните документи на общоприетата история.

В четиридесет и седем конкретни случая, когато тези царе са били „възкресени“ от мъртвото минало, те са били разпознати, тъй като техните имена не са били неизвестни на истинските историци. Всеки един от тях е бил свързан с присъствието си на страниците на Стария завет, които пазят паметта му съвсем точно. И така, тази проста илюстрация представлява пример с  четиридесет и седем категорични и конкретни доказателства за пълната историчност на текста.

За да подчертаем важността на този факт (точност на информацията), ще се позовем на една полухумористична история. Великият гръцки историк Херодот, който се смята за „бащата на историята“, е написал някои повече или по-малко точни наблюдения за египетската земя. Едно от нещата, които той е казал, е, че египтяните не са отглеждали грозде и не са пиели вино.

Има още една древна личност, която е живяла много векове преди този историк и която също е написала доста неща за Египет и неговите обичаи. Това е бил Мойсей, който е бил отгледан в лоното на царското семейство като престолонаследник и пряк наследник и за когото може да се предположи, че е знаел много повече за египетските обичаи от всеки друг случаен посетител. Мойсей казва, че египтяните са отглеждали грозде и са пиели вино. Според неговия разказ Йосиф е бил затворен в тъмницата с главния виночерпец на фараона, иконома, който е трябвало да доставя вино на царската трапеза. Нека да припомним, че в съня си виночерпецът се вижда как стои пред една лоза и изстисква гроздето в чаша.

Всичко това поставя тези два авторитета в остро противоречие. Тъй като Херодот е бил смятан за абсолютен авторитет по въпросите на античността, критиците са се възползвали от това несъответствие с голяма радост. Спорът сигурно би продължил и досега, ако сред фреските, които са украсявали древните египетски гробници, не е било открито едно неоспоримо доказателство. На тях се вижда как египтяните са се занимавали с дейности, които са били част от лозарското изкуство. Някои от тези рисунки показзват как те обработват и подрязват лозите или култивират и се грижат за реколтата. На други се вижда как събират гроздето и го носят до пресата. Тези информативни фрески показват съвсем ясно гениалния метод на извличане на сока с изображения на каменни кани, глинени съдове и кожени мехове за неговото съхранение с цел по-нататъшно използване. Тъй като древните са наричали „вино“ всеки плодов сок, който се е употребяван за пиене, независимо дали е бил пресен или ферментирал, много е вероятно някои от тези сокове да били консумирани в неферментирало състояние.

Един от стенописите обаче съдържа изображение на празнуващи египтяни, насядали около банкетната маса, които изглеждат доста развеселени от пиенето на гроздов сок (вж. Плочка 1). Явните доказателства показват много ясно, че сокът е ферментирал. В ъгъла на рисунката е изобразена благородна дама, придружена от нейния роб, който държи сребърна купа, докато тя се отървава от излишните течности, които очевидно не са се „споразумели“ с останалите съставки на пиршеството! На друг от тези стенописи се вижда как утринната светлина осветява подобна банкетна зала в момент, в който всички роби изнасят господарите си, за да ги заведат у дома, с изключение на един от напилите се, който се е изтърколил под масата и очевидно е останал незабелязан в суматохата!

И така, египтяните отглеждали ли са грозде и пиели ли са вино?

Според Херодот „Не.“

Според Мойсей „Да.“

Критиците са застанали твърдо зад Херодот и са преживели срама от излагането. Но откакто археологията е потвърдила точността на Мойсей, този аргумент вече не се използва в залите на обучението.

Откъс от „Мървите разказват истории“, Хари Римър (1890 – 1952)