Човекът е смаян: светът е в опасност и няма ни път, ни врата;
и всички усилия изглеждат напразни и близко е само смъртта.
Човекът уплашен е, замрял е животът и сякаш че има война,
и битката земна е, но мащабът – от Бога, и всеки – с еднаква съдба.
Еднакво заплашен е царят на трона, еднакво – слугата без власт,
и времето бързо завърта стрелките на нула минути за час.
Човекът се пита и чуди и мае, и с ужас посреща смъртта,
а трябва да вика, да моли и плаче за милост пред своя Баща.
Да вика, че иска и утре да бъде, да има живот и дела,
и хората пак да изпълват земята, и пак да играят деца.
Бог пълен е с милост и чака човека да вдигне към Него очи
и види, че има небе над земята и слънцето ярко блести.
Бог кани човека да литне при Него и стане такава звезда
и вечно да бъде свободен от злото и близо до своя Баща.
Той иска човекът да спре да се мъчи, да спре да греши и пълзи,
и види, че Той е готов да очисти сърцето му с живи лъчи.
Той Слънце е, раждащо в Него живота, и даващо сила и власт,
и няма погрешност, която да вика по-силно от Божия глас.
Бог може и знае какво да направи с човека, сгрешил своя път,
и грешния с правия Път да оправи, забивайки кръст в Свойта плът.
Греха със смъртта на Сина Си платил е, поемайки нашта вина,
и всеки, признал си греха, опростил е, създавайки чиста душа.
Така както първо човека родил е да иска да бъде добър,
така Той сега копнежа приел е за зов да спаси го от смърт.
Доброто у Бога с копнежа в човека са станали връзка една,
направила път за живота у Бога да стане живот за света.
Лил
29/03/2020