Ние можем да изчерпаме водите… Можем да подпалим и да изгорим горите…
Можем да напълним с парници небето… Можем да зарием в сметища морето…
Можем да развъдим болести и твари… Можем да изгнием в локви от поквара…
Можем да се крием, гоним и преследваме… Можем да се бием, тровим и изтребваме…
Можем да превърнем цялата земя в пясъчна пустиня, скрап и железа…
Но небето не е само този свят и нощта е звездна, а денят – огрят.
Слънцето не можем силом угасим, нито да прекъснем звездните лъчи.
Даже и да литнем с огнени крила, Слънцето ще сложи край на дързостта.
Слънцето е мощна, светеща звезда и е пещ отвътре, а отвън – заря.
Може да изгаря всяка земнота, но е пръв приятел на звезди в нощта.
Светлината в него символ е и знак, че един е Бог и в Него няма мрак.
Щом сме тъй безсилни да поставим край на лъчите звездни в слънчевия свят,
то и Бог ще може нас да озари и сърцата мъртви пак да съживи.
Нужно е обаче да сведем глави и да кажем: „Боже, грешни сме, прости!
Очисти със святост нашите сърца и ни дай да бъде жива светлина!
Дай ни да живеем, дай ни да творим, дай ни да сме ярко светещи звезди!
Ще садим градини, ще творим добро, ще изпълним с правда цялото кълбо!
А когато свършим земния си път, пренеси ни бързо в Твоя светъл свят,
за да светим вечно с Твойта светлина и да вършим само праведни дела.“
Лил
01/12/2020