На тази земя няма абсолютно добро (както няма и абсолютно зло). Всяко добро е покварено от зло. Поради противоположността и конфликта на интереси, между двете не могат да съществуват отношения на мир, а само на борба и дори – война. И въпросът е: Кой ще надделее? Оставена сама на себе си, тази война може да завърши единствено с успех на злото поради неговата бруталност, безскрупулност, жестокост, насилственост и други подобни характеристики. То никога няма да напусне само бойното поле, защото това е единственият начин, по който може да съществува: на гърба на доброто и чрез неговото експлоатиране. Злото не може да се смирява и да се подчинява (за да служи), а може само да присвоява и да потребява (за да му служат). То би напуснало бойното поле, само ако бъде принудено да направи това от някой, който е по-силен от него и в когото няма никакво зло. Може да бъде потиснато от някой, който е повече добър, отколкото зъл, но не може да бъде изгонено напълно от него, тъй като злото в другия, колкото и да е малко, ще се съюзи с него и ще действа в негова полза, тъй като преследва същите интереси. Единствено само едно абсолютно добро същество, каквото е Бог, може да се намеси в тази борба и да даде победа в полза на доброто.
Но иска ли Бог да направи това и как можем да знаем това? Един от начините да го знаем, е, ако разберем дали вече е започнал да го прави, защото това би било доказателство, че го иска. Познаваме ли случаи, в които доброто побеждава злото, макар и частично? Познаваме, разбира се. Светът е такъв, какъвто е, именно защото е пълен с такива случаи, като се започне от малките победи над мързела у дома и се стигне до големите победи на слагане край на войните по света. Повечето от нас си мислят, че това става благодарение на нашите собствени усилия, но дали това е цялата истина? Факт е, че ние сме тези, които го извършваме, но замисляме ли се за начина, по който го извършваме? Как става преодоляването на мързела например? Кое е по-лесно: Да останем да лежим и да спим или да станем да работим или да творим? Отговорът е ясен на всеки. Тогава, какво е това нещо или – по-скоро – кой е този някой, който ни стимулира и енергизира, за да започнем да действаме? Очевидно това е някой, който е по-силен от мързела и инертността. Как се слага край на една война? Когато волята и силите на мира надделяват над волята и силите на войната. Само с човешки усилия ли става това? Кой предизвиква и започва самата война? Не е ли тя резултат именно от човешки усилия? Как става така, че хората започват да желаят точно обратното на това, което са желали досега? Логично е да предположим, че това става поради намесата на сила, която е по-голяма и по-мощна от силата на войната. Всички подобни победи, макар и частични, сочат към нещо, което може да ни изпълни с надежда и увереност: Бог не е оставил света на самотек, а участва активно в него, предоставяйки се като алтернатива на злото, която всеки от нас може да избере, като откликва на всяка молба за помощ в борбата между злото и доброто и дава победа над злото както в самия човек, така и вън от него – над неговите противници, и като променя обстоятелствата, допринасящи за съществуването на тази борба.
Ако Той дава частични победи над злото сега, каква е вероятността да се откаже да даде пълна победа над злото в един бъдещ момент, който Той нарича „деня на съда и погибелта на нечестивите хора“ (Второто послание на апостол Петър 3 глава, 7 стих), в който Той ще „изведе съда към победа“ ( Евангелието според Матей 12 глава, 20 стих? И ако може да я даде тогава, защо не я дава още сега? За да си отговорим на този въпрос, е добре да си зададем един друг въпрос, а именно: Какво би означавало даването на тази победа още сега? Едно от нещата, които това би означавало, е пълното унищожаване на злото в нас самите. За да направи това обаче, Бог се нуждае от нашето съгласие, тъй като Той не може да направи нищо, без ние да Му позволим – нали затова ни е създал като свободни същества! Да, обаче, нашето разбиране за злото не винаги съвпада с Божието разбиране за злото, което всъщност е един много сериозен проблем, тъй като възпира Божието действие. Това несъвпадение налага предоставяне на време за осъзнаване и разбиране на злото като такова и съгласяване с Бога, чието разбиране е единствено правилно, и прави настоящата борба между двете и нашето участие в нея необходими и продължителни. Когато поставим в това разсъждение всеки човек (включително и детето, което се ражда в този момент), разбираме, че светът – такъв, какъвто съществува сега – трябва да продължи да съществува дотогава, докогато всеки човек, който се роди на тази земя, ще се съгласи с Божието разбиране за злото и ще позволи на Бога да го унищожи както в него, така и извън него, като едновременно с това Му съдейства, или няма да се съгласи и ще остане да живее със злото, което смята за добро, като също му съдейства и допринася за все по-голямата му победа над доброто, мислейки си, че върши и преживява нещо добро.
Истинскотото добро обаче не може да се имитира или фалшифицира. То е като светлината или като водата, или като радостта, или – най вече – като любовта и притежава качества и способности, които злото не притежава и не може да упражнява, едното от които е верността. Бог е верен и ще остане верен докрай за тези, които Го пожелават. Но освен верен, Той е и любящ, грижовен, всеотдаен, жертвоготовен, отговорен… все качества, които и ние познаваме, защото ги притежаваме, и които, взети заедно, водят недвусмислено към едно – бъдеща пълна победа на доброто над злото както във всеки един от нас, които я желаем, така и над онези, които не я желаят, но не могат да я осуетят или провалят, защото не са по-силни от Бога, който ги е създал и който е създал и света с цел вечно съществуване в доброта, която цел със сигурност ще бъде постигната, защото е Негова!
Лил
19/03/20 21