Има истина и съществуването на света доказва това. Но освен истина, има и лъжа, и въпросът е, кое е истина и кое – лъжа, и можем ли да знаем това?
Всеки, който казва, че истината и лъжата не могат да се дефинират, защото са различни за всеки човек, оповергава факта за непроменимото и точно определимо съществуване на света, доказващ съществуването на истината като такава – в най-общ смисъл – независимо дали става въпрос за добро или за зло. Всеки, който се съмнява в това, е добре да се ощипе или да се бодне с игла, или – най-сигурно – да се пореже с кама, и веднага ще разбере много добре истината на съществуването. Отричането на истината не ползва отричащия я, защото той ще продължи да съществува независимо дали я отрича или признава, понасяйки съответните последствия от това: внасянето на неистина в истината отнема от нея и я изкривява, но не я прогонва или унищожава. То е пагубно и действа унищожително както за самия човек, така и за онези, които се хващат на неговата лъжа, и носят същите последствия като него.
Вярването в твърдението, че истината е различна за различните хора е пагубно и защото обрича човека на самота (частична сега и пълна във вечността), тъй като до това в крайна сметка води различността във възприемането на истината – все по-нарастващо отчуждаване и отдалечаване. То води и до изкривяване на реалността както вътрешно, така и по отношение на външния свят, тъй като преиначаването на правотата утвърждава царуването на кривотата и причинява все по-голямо изопачаване и покваряване. Лъжещият се става лъжец и започва да харесва да живее в лъжа, губейки всяка връзка с действителността и желание да съществува в истина и правота.
Каква е алтернативата? Алтернативата е признаването и приемането на истината и поведение съответстващо на нея.
Истината се изявява и утвърждава чрез факти, които трябва да ни накарат да действаме по единствено правилния начин, който води до изграждане и растеж, и който трябва да включва:
- Признаване на съществуването на доброто и злото и факта, че доброто превъзхожда злото, защото е животворно и благотворно, и затова трябва да се приеме и утвърди, а злото – поради това, че е увреждащо и смъртоносно – трябва да се отхвърли и изкорени;
- Че човекът е носител и на двете и че е безсилен да се пребори със злото сам, защото то е нахално, безскрупулно и жестоко, и че единствено чистото добро може да се справи със злото, като го изобличи и съкруши, изявявайки истинската му същност (на базата на сравнението и изобличението) и обезсилвайки неговото действие чрез правотата и способността, защото освен всичко друго злото е неспособно и лениво и не би направило нищо, което изисква труд в полза на някой друг;
- Че чистото добро съществува, макар и това да не е видимо за нас сега, както присъствието на Слънцето, водата и снегът показват това (и невъзможността да бъдат замърсени или подчинени);
- Че светът не би бил това, което е, ако то не съществуваше, защото тогава нямаше да има никакво добро, тъй като злото би го победило и унищожило (и може би нямаше да имаи свят изобщо);
- Че нашата информация за чистото добро зависи от самото него и заслужава да се приеме, защото е доказуема и проверима;
- Че то съществува и ще продължи да съществува без значение дали го приемаме или отхвърляме, защото е независимо и суверенно, и непредставимо огромно и могъщо, както характеристиките на вселената показват това (освен самите Му действия);
- Че раждането и растежът на живите същества свидетелстват за желанието на това огромно и могъщо Добро да направи съществуването Си познаваемо и споделено от други същества по начини и форми изявяващи Неговите характеристики, между които и Неговото многообразие и красота;
- Че фактът, че съществуването започва чрез раждане, показва, че това е само началото и че растежът тепърва предстои (за онези, които реагират правилно на греенето на добрите лъчи) и че той няма да има край, подсказано като възможност от видимата безкрайност на вселената…
Лил
20/04/2021