Ние можем да направим и да станем всичко необходимо само с едно малко усилие. Вярно е, че Бог не ни е направил всемогъщи – не можем да се направим напълно свети по собствената си воля, нито можем да се обновим, нито да се освободим, нито да се очистим, нито да се опазим. По същия начин не можем да направим нищо и в света на естествения живот, без да трябва да разчитаме на природните сили. Това кара ли ни да скърбим в апатично нетърпение и да го считаме за своя ужасяваща неспособност? Човекът, който не може да управлява кораба, като го хване за корпуса или го дърпа за носа през морето, казва ли си: „Не мога“; и отказва ли се от пътуването? Не, но се хваща за малкото кормило и се отправя смело към бурите, принуждавайки огромното туловище по този лесен начин да отиде там, където го изпраща, като продължава да напредва нощ и ден, седмица след седмица, месец след месец, докато го преведе евентуално безопасно през цялата планета, на която живее, и го доведе тихо в пристанището, в което е решил да го доведе. Именно тук и в това се състои могъщата сила на човека, която той може да управлява! Макар и слаб сам по себе си, що се отнася до повечето неща, и неспособен да направи почти нищо в цялостност, той все пак може да направи почти всичко, като само го насочи по дирите на силите, които ще го направят вместо него. И това е се отнася в същата сила и за религията. Никой не е призован да направи нещо, което не може да направи. Когато станеш християнин или живееш християнски живот, не е необходимо да правиш нищо друго, освен да стоиш при кормилото и да се поставиш на разположение на силата – тогава ще имаш цялата сила и всяка планина ще се премести по твоята дума. Ела при Бога, съедини се с Бога, и силата за действие, която ще имаш, ще бъде безкрайна! И ще бъде твоя, защото е Негова. Насочи непоколебимо кораба си към правилния курс, и Божиите ветрове ще го движат.
Хоръс Бушнел (1802 — 1876)