Мислех, че си сладък… Пробвах те… Оказа се, че си горчив…
Ти ми се усмихна и подмаза, за да пробвам пак, и беше още по-стипчив.
Дрехите ти бяха ярки и блестящи, пръстите ти – пълни със злато,
устните ти ваеха целувки страстни, думите ти капеха като масло…
Но когато се опитах да те хвана и прегърна, ти изплъзна се от мен като змия
и изчезна от очите ми мълниеносно бързо, профучавайки във въздуха като стрела.
Чаках и надявах се на милост, исках да ми върнеш любовта,
но сърцето ти остана безчувствено и диво и ръката ти заключи външната врата.
Плаках и измъчвах се горчиво, мислейки си, че не съм наред…
Страдах и ридах неутешимо и не вярвах, че ще видя ден…
Ти пресрещна ме отново дръзко, мамейки ме с влюбено лице
и отново ме отхвърли грубо, блъскайки ме с двете си ръце…
Паднах като мъртва на земята, без да имам сили да вървя,
и тогава се яви Зората, и обля ме истинската Светлина!
Тя изпълни ме с живот и сила и изправи ме отново на крака,
за да ходя здрава и щастлива и да нося радост на света.
Ти превърна се в машина сива с части от злато и от сребро,
и втвърди сърцето си – от плът и живо – правейки го каменно кълбо.
Аз се рея волна и свободна, носена от ангелски крила
и очаквам да пристигна скоро в свят, където Цар е любовта.
Лил
12/09/2023