Справедливостта се базира на принципа на причинно-следствената връзка и закономерността и говори за ред, стабилност, честност и равновесие. „Не се лъжете! Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Посланието до галатяните 6 глава, 7 стих). Действието на този принцип се вижда не само в естествения свят, но и в духовния: посяването на пшеничено зърно води до порастването на пшеничени зърна; вършенето на добри дела води до формирането на добър човек. Непосяването на зърно не довежда до раждането на нови зърна; вършенето на зли дела води до формирането на зъл човек. Божията справедливост води до различност на съдбата на добрия и злия човек още сега и това се доказва от фактите в света.
Наличието на несправедливост, освен че е резултат от неправилната употреба на зададените от Създателя качества, служи и като средство за връщане към справедливостта и предупреждение за болезнеността на състоянието на функциониращия несправедливо и в несправедливост, независимо от начина, по който функционира — като онеправдаващ или като неоправдан, или и като двете. Несправедливостта нарушава хармоничността и води до дисфункционалност и следователно — до повреденост, а нито едно повредено състояние не е по-добро от неповреденото.
„Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне“ (Посланието до евреите 6 глава, 7 и 8 стих).