Бог в света роди се, в плът и кръв яви се,
на земята грешна Светлина изгря.
Светлината свети мрака да прогони
и направи път за храм на Светостта.
Мракът озлоби се, страшно разяри се,
Бебето потърси с меч да порази.
Но Детето свято Бог запази цяло
и Го скри от мрака да расте на дни.
Бебето порасна, Мъж голям израсна,
трудейки се здраво с двете Си ръце.
Хората целеше и слова редеше
за живота верен тук и на небе.
Знание и мъдрост, истина и святост
учеха на вярност хората в света.
Милост и прощение, благост и спасение
даваха утеха в скръбните сърца.
Своите по име канеше да дойдат
Негови да станат духом и в дела,
Светлината свята даром да раздават,
за да стане светла цялата Земя.
Мракът разгневи се, с ада съюзи се,
Божия Спасител върза за дърво,
мислейки, че може кръст чрез смърт да сложи
на живота вечен, станал зарево.
Бог на смърт издържа; Той е дух безкраен,
земните предели са за Него зрак.
Той е като птица, кацнала в полето,
за да грабне плячка, и да литне пак.
Греховете наши Той чрез смърт платил е,
ставайки виновен, без да има грях,
и сърцата наши с Духа Свят умил е,
за да бъдат чисти, живи и без страх.
Бог Сина Си верен мощно възкресил е,
връщайки Го в слава в Своето небе,
да царува вечно с хората спасени,
вярващи, че Господ станал е Дете.
Лил
15/10/2019