„Ще си позволя да вмъкна в спомените си един епизод от живота на баща ми в Белене, описан в книгата на неговия колега пастир Митко Матеев, излязла преди няколко гоодини под надслов „На Словото Ти уповах”. Предавам разказа с известни съкращения. За описания случай научих от споменатата книга. За него баща ми никога не ми е разказвал.
„Точно както в древния Рим, така и в Белене кръвта на мъчениците породи вярата в Бога. Също и тук Бог показа Своята милост, давайки висота на вярата.
Случи се следното. Освен ямата с плъховете, която вече споменах, съществуваше и яма с кучета. Тя бе около три мет¬ра дълбока, десет метра дълга и шест метра широка, където Китов оставяше затворници да бъдат разкъсани и изядени от кучетата. Ямата не беше покрита и в нея се намираха голям брой кучета, оставени да изгладнеят до такава степен, че започваха да се хапят помежду си. Ужасното зрелище се разиграваше в присъствието на много затворници, началници на лагера и охраната. Един ден Китов отдели колегите Трифон Димитров и Иван Игов за демонстрация в кучешката яма. Димитров бе пастор баптист на общества в Русе и в София. Игов бе също баптистки пастор във Варна, Пловдив и София. И двамата бяха докарани след следствието в Белене.
Китов ги считаше за непоправими врагове на режима, както и останалите пастори, защото не изпълняваха неговите заповеди, като се молеха преди ядене и говореха с другите затворници за Бога. Когато охраната дойде да съблече Димитров и Игов, те сами отстраниха скъсаните си дрехи и без съпротива се оставиха да ги свалят в ямата. Очакваше се кървава сцена, но се случи нещо друго. Двамата пастори коленичиха в средата на ямата и започнаха гласно да се молят. Кучетата не ги нападнаха, а се свиха по ъглите и започнаха да вият зловещо, като че ли невидима ръка ги притискаше. Настъпи раздвижване. Охраната показа признаци на голямо безпокойство. Китов, като следеше сцената от разстояние, се паникьоса. Беше невероятно положение. Той заповяда да се прекрати „зрелището” Игов и Димитров бяха откарани отново в работната им група в бараката на обекта. Там заедно с останалите затворници те благодариха на Бога за чудното си спасение. Неочаквано вратата на бараката се отвори и четирима надзиратели от охраната, които присъствуваха на това чудо, просълзени влязоха вътре и попитаха какво трябва да направят, за да приемат вярата. Пастир Игов се помоли за тях. Останалите затворници наблюдаваха мълчаливо. Присъствието и намесата на Бога бе явна. Могъществото на Китов беше сломено. По-късно четиримата надзиратели бяха уволнени и принудени да напуснат острова.““
„Не бой се, само вярвай“, Божидар Игов, 2004, Издателство „Верен“
„Дарий намери за добре да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство, и над тях – трима началници, един от които беше Даниил, за да им дават тези сатрапи отчет, за да не губи царят. Тогава този Даниил се отличаваше от другите началници и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство. Тогава началниците и сатрапите търсеха да намерят повод за обвинение против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никакъв повод или вина, защото той беше верен и в него не се намери никаква грешка или вина.
Тогава тези мъже казаха: Няма да намерим никакъв повод против този Даниил, освен ако намерим нещо против него в закона на неговия Бог.
Тогава тези началници и сатрапи се спуснаха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив до века! Всички началници на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите се съветваха, царят да издаде указ и да се утвърди забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба към който и да било бог или човек освен към теб, царю, да бъде хвърлен в рова на лъвовете. Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се изменя, според закона на мидяните и персите, който е неотменим.
Затова цар Дарий подписа писмената забрана.
А когато Даниил научи, че писанието било подписано, влезе у дома си – а той имаше на стаята си отворени прозорци към Ерусалим – и три пъти на ден коленичеше на коленете си и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше правил преди това.
Тогава онези мъже се спуснаха и намериха Даниил да отправя молба и да се моли пред своя Бог. Тогава се приближиха и говориха пред царя за царската забрана: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би измолил нещо от който и да било бог или човек освен от теб, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете?
Царят отговори и каза: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който е неотменим.
Тогава те отговориха и казаха пред царя: Даниил, който е от пленените от Юда, не зачита нито теб, царю, нито забраната, която си подписал, а отправя молбата си три пъти на ден!
Тогава царят, като чу това нещо, се наскърби много и взе присърце да спаси Даниил, и се бореше до залеза на слънцето да го избави.
Тогава онези мъже се спуснаха при царя и казаха на царя: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите, никаква забрана или указ, които царят постанови, да не се променят!
Тогава царят заповяда и доведоха Даниил и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори и каза на Даниил: Твоят Бог, на когото ти служиш непрестанно, Той нека те спаси!
И донесоха един камък и го поставиха на отвора на рова; и царят го запечата с печата си и с печата на големците си, за да не се промени намерението за Даниил.
Тогава царят отиде в двореца си и пренощува постейки, не поиска да донесат пред него забавления и сънят побягна от него. После царят стана много рано сутринта и побърза да отиде при рова на лъвовете. И когато се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори и каза на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на когото служиш непрестанно, можа ли да те спаси от лъвовете?
Тогава Даниил проговори на царя: Царю, да си жив до века! Моят Бог изпрати Ангела Си и затвори устата на лъвовете и те не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; също и пред теб, царю, не съм извършил никакво престъпление.
Тогава царят много се зарадва и заповяда да извадят Даниил от рова. И Даниил беше изваден от рова и на него не се намери никаква повреда, защото се беше доверил на своя Бог.
И царят заповяда и доведоха онези мъже, които бяха издали Даниил, и хвърлиха тях, децата им и жените им в рова на лъвовете; и още преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги сграбчиха и строшиха всичките им кости.
Тогава цар Дарий писа до всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: Мир да ви се умножи! Издавам указ в цялото владение на царството ми да треперят и да се боят пред Бога на Даниил, защото Той е живият Бог и е утвърден до века, и Неговото царство е нерушимо, и Неговата власт ще бъде до края. Той спасява и избавя, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята. Той спаси Даниил от силата на лъвовете.
И този Даниил преуспяваше при царуването на Дарий и при царуването на персиеца Кир.
Книгата на пророк Даниил 6 глава