Зимата отмина; няма го студът;
няма ги виелиците, мразът и ледът.
Слънцето се смее, въздухът искри,
синевата грее, облакът лети.
Зимата бе дълга; времето замря;
нощите се сляха в мрак и тъмнина.
Слънцето разби я, мрака победи,
утрото захрани и деня роди.
Зимата е минало, спомен като сън,
всичко пак възражда се за живот навън.
И макар че тежка е, черна като смърт,
зимата забравя се в пролетния звън.
Лил
31/03/2018