Днес се видях с
една моя стара приятелка, с която не се бях виждала повече от петнадесет години. Времето на срещата ни беше кратко и стигна само за най-важните неща, които в случая бяха нашите деца. Нейната и моята дъщеря отраснаха заедно и това беше причината и ние да се сприятелим. Разказвайки ми за дъщеря си, приятелката ми каза (след като чу разказа за моя развод), че дъщеря ù също се е развела и също го е преживяла много тежко. От думите ù по-нататък стана ясно, че дъщеря ù всъщност се е разделила с приятеля си, а не с мъжа си, тъй като не е имала брак. Говорейки за това, тя ту казваше „мъжа на дъщеря ми“, ту ‒ „приятеля на дъщеря ми“. Останах с впечатление, че не прави разлика между официален брак и съвместно съжителство. Забелязвам, че това се случва все по-често. Чичо ми, който е на осемдесет и шест години, говори по същия начин за внучката си, която има син от партньора си. Може би при него причината е друга: той толкова иска внучката му да е женена, че предпочита да не казва, че не е, смятайки, че прави неистината ‒ истина.
Аз бях официално женена и после официално разведена. Но освен тази единствена официална връзка имах и няколко неофициални, така че мога да направя разлика. И знаете ли защо? Защото никой от неофициалните ми приятели не ми се отдаде и не пое такъв сериозен ангажимент към мен като официалният ми (вече бивш) съпруг. Всички останали се държаха на известно разстояние и не преминаха границата към пълната отдаденост, която той премина. Може би затова и болката и отчаянието от развода бяха най-силни в сравнение с всички останали.
Истинският брак е следствие от истинската любов, а истинската любов ‒ дори и несподелена, а още повече, когато е споделена ‒ е като земетресение, което размества пластовете на човешкото сърце така, че всичко добро, благородно и жертвоготовно излиза на повърхността и избликва като фонтан от красота, а всичко зло, егоистично и егоцентрично се свива и обезсилва. Когато обичаш някого по този начин и когато той те обича така, няма как да поискаш и дори не ти идва на ум да помислиш да замениш това, което е истинско, с нещо полу- или неистинско. Тези, които го заменят, са самите те полу- или неистински и тъй като са неспособни да направят разлика, лесно правят замяна. Живеейки по този начин, те пропускат да преживеят истинската любов и, преживявайки я, да станат истински; и не само пропускат, но и се развалят. Защото обратното на любовта е нелюбовта, а нелюбовта е застой, който води до загниване и в крайна сметка ‒ изстиване. Защото липсва онова земетресение, което изважда на повърхността доброто и захвърля в пропастта злото. Защото любовта съществува и земетресението съществува и те прави такъв, че искаш това никога да не свършва и другият винаги да го има, и винаги да е до теб, и всичко да правите заедно, и всички да знаят това, и нищо, и никой да не може да го разруши или да ви раздели.