Страхът е неизменна част от нашето съществуване и няма човек, който да не се страхува. Защо е така? Защото има основания за това. Има неща и същества, чиито свойства и поведение представляват заплаха за нас и могат да ни навредят или дори убият; тоест в света има зло. Зло има и в самите нас, което води до същите резултати. Вероятността да ни се случи нещо лошо или ние да извършим нещо лошо е основната причина за страха.
Страхът от това да ни случи нещо добро или ние да извършим нещо добро не е нормален и ние смятаме, че няма хора, които да изпитват такъв страх, но това наистина ли е така? Ако човек не познава добре разликата между добро и зло, той може да се страхува от нещо добро, което смята за зло, и да прави всичко възможно да го предотврати или дори унищожи, и по този начин да си навреди. Всички родители се сблъскват ежедневно с този проблем при възпитанието на своите деца и това е само един от най-явните примери за този вид страх, който изпитва всеки човек, непознаващ добре разликата между доброто и злото, каквито всъщност сме всички ние. И това е едната страна на проблема, при която, макар и отговорността на човека да полага усилия да разбере каква е разликата между доброто и злото, да остава, има смекчаващо вината обстоятелство, че той все пак не я познава, и изпитва страх от нещо добро, което смята за зло.
Проблемът става сериозен, когато някой изпитва страх, че може да извърши нещо добро или – още по-сериозен – че на него може да му се случи нещо добро!? Защото такива хора има и това са хората, които харесват злото повече от доброто. Освен по-леките примери на хора, които не могат да си представят, че трудът или търпението, или саможертвата могат да са добро, човечеството познава чудовищни примери с хора, предизвикали страдания и смърт на милиони човешки същества, провокирайки кризи, опустошения и войни. Тези хора определено са имали страх да не извършат добро, харесвайки злото до такава степен, че са се превърнали в негови носители и изпълнители.
Непознаването на разликата между доброто и злото може да доведе до големи беди и човекът трябва да прави всичко възможно да я познае. Как става това? При толкова много полуистини и лъжи, с които е изпълнено нашето съществуване, не изглежда да е лесно, но всъщност е. Ние живеем, правейки го. Като пълни противоположности доброто и злото произвеждат противоположни резултати в преживяващия ги, които се изпитват като чувства на радост, мир, удовлетворение, въодушевление… или точно обратното – вина, безпокойство, угризение, отчаяние… и които формират положителни или отрицателни черти на характера и влияят върху отношенията му с другите хора в посока сближаване и съединяване или отчуждаване и раздяла. Тоест разликата между доброто и злото може да се познае от опит чрез ефектите, които този опит произвежда, и поради неизбежността на самия опит, от който никой не може да избяга, дори и да иска, защото в това се състои и самото ни съществуване: в познаването на доброто и злото и избирането на едното от двете.
Къде е мястото на страха във всичко това? Когато човек се страхува да не съгреши (тоест да не извърши зло), той всъщност изразява отрицателното си отношение към злото и положителното си отношение към доброто и това вече е позиция, при това правилна. Обратното говори за неадекватност и алогичност и е признак за глупост или дори лудост, до каквато в крайна сметка води постоянното избиране на злото. Колкото по-ясна става разликата между доброто и злото, толкова по-силен става и страхът от извършване на зло и толкова по-предпазващо действа този страх! Той действа предпазващо при всяко ясно разграничаване на злото от доброто; действа така и при неясното разграничаване – подобно на предохранителните мерки, които предприемаме в ситуация на епидемия, когато се ограничаваме в потребяването и правенето на съмнителни неща, които биха могли да представляват заплаха за живота ни и здравето ни.
По какъв друг начин можем да познаем разликата между доброто и злото? Като се вслушваме в съветите на някой, който познава тази разлика по-добре от нас (подобно на детето, което се вслушва в съветите на своите родители). Това също действа предпазващо, особено когато съветващият родител познава разликата съвършено, без да бърка или да смесва двете неща.
Има ли някой, който да познава съвършено не само тази разлика, но и всичко останало в света? Има, разбира се, и това е Този, който го е измислил и създал, задавайки и възможностите за неговото развитие с всички евентуални резултати и ефекти върху компонентите на системата, някои от които притежаващи правото да употребяват или злоупотребяват с дадената им свобода до степен унищожение и самоунищожение! Защо смятам така? Защото логиката на живота го показва, неуспехът на опитите да се създаде или самосъздаде нов живот го доказва и Самият Бог го изявява чрез личното Си участие и ръководство на съществуването на света.
Какъв е начинът, по който Той съветва човека в света? По най-добрия начин, по който човекът може да Го разбере, първо защото знае кой е той и второ защото само тогава може да търси от него отговорност и да му приписва вина. Вината идва от това, че човекът е разбрал, но не е приел и е извършил злото въпреки това, нанасяйки вреда както на себе си, така и на близките си хора. Когато е разбрал и е приел, и се е въздържал да извърши зло, освен че не се е повредил и не е повредил, човекът се е и освободил от страха, тъй като не е противник, а приятел на Бога и изпълнител на Неговия план, и следователно – незаслужаващ наказание. Наказанието е за онзи, който разрушава Божието творение, без да има право на това, тъй като нито го е сътворил, нито го е изградил, нито поддържа съществуването му.
Кога човекът напълно престава да бъде противник на Бога и става напълно освободен от страха? Когато бъде напълно освободен от способността си да върши зло. Само тогава няма да има възможност да съгрешава и следователно – наличие на зло, което да предизвиква страх било като обективен факт или като основание за наказание. Докато това стане (а то ще стане, защото Бог е решил да стане и защото логиката го показва), човекът ще изпитва страх и този страх от Бога е не само предпазващ, но и целебен. Как действа това? Когато човекът се страхува да не съгреши или се пази от грешното поведение на другите, той се предпазва от вреда, и това го прави по-здрав, по-силен и по-вярно функциониращ. По-голямата му вярност го прави способен да възприема и да върши по-правилно абсолютната Божия вярност, което още повече увеличава и усилва оздравителвните процеси в него, правейки го все по-подобен на Бога и все по Негов приятел и изпълнител на Неговия план, включващ пълното му избавление от злото и от греха. Погледът му се изяснява, мисълта му се прояснява и той започва да разбира колко окаяно и безнадеждно е неговото състояние сега и колко безсилен и неспособен е да се пребори сам с това. Освен до по-голямо разбиране, по-голямото подобие води и до по-голямо доверие, а в доверието няма страх. Така лека по лека, освен че изцелява, страхът намалява и (в някои области) дори изчезва, отстъпвайки място на познаваемостта, подобието, свързаността, единодействието и в крайна сметка любовта, която е естествен завършек на целия този процес и най-мощен прогонител на страха.
Какво показва липсата на страх от Бога и защо е толкова гибелна? Показва неадекватност, неразумност, глупост и (само)унищожителност. Не е адекватно да не се страхуваш от това, че можеш да съгрешиш и да си навредиш или че ще бъдеш наказан за това, че си го направил. Не е разумно да продължиш да грешиш и да вредиш, след като си видял и преживял пагубните ефекти от това, и да задълбочаваш злината си и своята вина. Отказът ти да се поучиш от грешките си и да се освободиш от тях, като приемеш протегнатата за помощ Божия ръка, те прави да затъваш все по-дълбоко в злото и неадекватността, и да разваляш и малките остатъци от разум, с който Той те е надарил при раждането ти в света, ставайки все по-алогичен, по-нехармоничен и по-растящ в глупостта и лудостта. Погледът ти се замъглява, мисълта ти затъпява, поведението ти се покварява и ти ставаш все по-голям враг на Бога и осуетител на Неговия план за теб и за света, заслужавайки пълното си изгонване от него в мига, в който Той прецени, че е достатъчно злото, което е позволил да извършиш в рамките и за целите на същия този план, докато си мислел себе си за пълен господар, за да отидеш на място, където наистина ще бъдеш такъв на воля и за собствената си вреда или, може би, точно обратното – няма да бъдеш, защото там ще владее друг господар, който няма да те пита какво харесваш и какво предпочиташ, а ще ти налага волята си със сила или с манипулация и лъжа.
Алтернативата е да използваш правилно даденото ти време на свобода сега и да направиш правилния избор на господар, защото човекът не е абсолютно свободно същество и няма как да бъде такова, след като не е създал света и не се е самосъздал, и няма власт да контролира толкова много неща, сред които и собственото си раждане и умиране! Това трябва да го накара да се запита кой е истинският Господар и какви са реалните Му права над самия него и над света, тъй като от отговора на този въпрос зависи какво действително се случва и ще се случи с него и с цялата земя.
Лил
Януари – март 2020