Автор или съставител?
И двете.
Коя съм аз?
Казвам се Екатерина Абаджиева и съм преподавател и преводач. Работя с английски и български повече от трийсет години. Разведена съм и имам две деца.
Какво научих от живота си досега?
Научих, че животът е най-прекрасното и висше благо и че всичко останало е несравнимо по стойност и ценност с него.
Какво ценя особено много освен живота?
Хората, семейството, добрите взаимотношения, качества като честност, лоялност, откритост, трудолюбие, щедрост, добронамереност, смелост, постоянство, любознателност; любовта, другарството, чистотата, красотата, творчеството.
Какво ме прави щастлива?
Много неща, но ако ги напиша, списъкът ще стане толкова дълъг, че никой няма да иска да го прочете, затова ще се опитам да вместя част от тях в три изречения.
Когато стана сутрин сънлива у дома
и слънцето ме гали с лъчи от топлина,
и времето препуска, изпълнено с дела,
и вечерта си лягам с умора от труда…
Когато се разхождам из улици на град
или се извисявам с крила на самолет
и погледът ми среща усмихнати лица,
и облаци, и слънце, и сини небеса…
Когато съм желана, обичана, ценена
и в спомени за двама интимно приютена,
и искам да танцувам, и искам да летя,
и границите падат, и аз съм светлина…
тогава съм щастлива и пълна с лекота.
Какво ме прави нещастна?
За съжаление също много неща.
Черната душа пълна с кал и смрад,
липсата на гняв при извършен грях,
сляпо подчинение на човек без мнение,
мързел, суета, гордост, голота
и да не признават истината права,
а да разболяват всичко що е здраво.
Също и нахалство, грубост и насилие
и да не зачитат чуждото усилие.
Да се смятат слънце, а да са луна
и да тъпчат всички слаби същества.
Всичкото това плюс чувал с лъжа
прави ме да плача и вървя едва.
Какво ме вдъхновява?
Всяко добро, истинно и изграждащо дело или дума; израз на любов, милост, саможертва; много хора на едно място обединени от добра идея; децата; красотата; някои музикални произведения; изява на талант.
Какво ме отчайва?
Алогичността, несправедливостта, хаоса, насилието, безсилието, апатията, арогантността, мръсотията на душата и тялото.
Какво ме изпълва с надежда?
Фактът, че колкото пъти съм падала, пак съм ставала или съм била изправяна; че когато се затвори една врата, се отваря друга; децата; слънцето; вярата, че има Бог и че има святост, справедливост, милост.
Как протича ежедневието ми?
Обикновено започва с пиене на кафе и четене на Библията; после следват работа, готвене, пазаруване, чистене и други подобни неща, и завършва различно: работа, срещи с хора, разходка, вечеря в пицария, писане, четене.
Как прекарвам времето си за почивка?
Освен това, което обикновено правя вечер, в ходене на църква, пътуване, ходене на планина, плуване.
Какво очаквам от бъдещето?
В личен план очаквам животът ми да става все по-красив, а в световен ‒ да се случи това, което е пророкувано, че ще се случи в Библията, и което в крайна сметка също ще стигне до красив край.
Какво бих (на)правила, ако можех да го (на)правя без никакви ограничения?
Бих съкратила времето със зло и бих удължила времето с добро. Бих си сложила крила и бих летяла по света, викайки: „Хора, има място за всички под слънцето! Дайде да го използваме така, че на всички да ни е добре!“ Бих прекарвала повече време в мислене и наслаждаване на красотата в света. Бих научавала нови неща, усвоявала нови умения, опознавала нови места. Бих имала много деца.
В какво вярвам?
Вярвам, че светът е бил създаден, а не се е самосъздал; че Създателят е личност, която притежава присъщите характеристики на творението (и много повече) и която ние наричаме Бог; че човекът е част от това творение и също носи присъщите Божии характеристики, но е най-свободен от всички други същества и с власт да упражнява тази свобода за добро и зло; че изборът между добро и зло е изначалният начин на упражняване на свободата за всяко сътворено същество, който води до два различни вида съществуване ‒ на свързаност със Създателя и на несвръзаност с Него, и че човекът се намира точно в такъв етап на избор. Смятам, че нито един човек не е извън рамките на този избор и че това е смисълът на живота.
Фактът, че живеем в свят на противоположности (светлина и тъмнина, любов и омраза, смърт и живот), ми говори в полза на това. Фактът, че освен тъмнина, има и светлина, ми говори, че Бог продължава да има участие в този свят и да общува с човека. Той се изявява по много начини, един от които е чрез всяко добро нещо в нас и извън нас. От начина, по който реагираме на Неговата изява, зависи по-нататъшния ни път, зависи и скоростта, с която вървим, и в крайна сметка ‒ мястото, до което стигаме.
“Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко. Той е направил от един човек всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме“ (Деянията на светите апостоли 17:24-28).
Вярвам, че Творецът е вложил в нас закони, които ‒ ако ги нарушим ‒ си вредим и дори можем да се увредим непоправимо.
Защо правя този сайт?
Защото се чувствам подтикната да го правя. Защото не мога да мълча. Защото не мога да не споделя.
Защото животът на всяко човешко същество е от значение.
Защото Създателят ми е дал очи, за да виждам; ум, за да преценявам; език, за да се изразявам; и ръце, за да се трудя и да творя.
Защото искам да ви кажа: Има ме, и аз
притежавам собствен уникален глас,
с който Бога свят ме е дарил,
за да хваля този чуден мир,
за да кажа колко съм щастлива,
че съм жива, здрава и красива;
и че има хубави неща,
за които искам да благодаря.
Псевдоним
Казвам се Екатерина, но използвам псевдонима Лил, когато пиша, за да правя разлика между професионалната си и писателската си дейност.